-

8 500

Основната задача на СГХГ е съхраняването, опазването и проучването на художественото наследство. Специалистите, работещи в институцията, се грижат за нейната колекция и представянето й пред обществеността чрез изложби, каталози и публикации. Галерията разполага с 1 100 кв. м. изложбена площ, разпределена в четири обособени пространства. Годишно в тях се организират около 30 изложби. Съществена част заемат експозициите с творби от фондовете на галерията. Представят се и гостуващи индивидуални, колективни и общи изложби на български и чуждестранни художници. Програмата на СГХГ обхваща събития и личности от края на 19-ти и началото на 20-ти век до наши дни. През последните години специален акцент в нейната политика е изследването на изкуството на днешния ден и работата с млади автори. СГХГ е музей с дългогодишна традиция. Нейната роля e да представя фактите от българската културна история по аналитичен и съвременен начин, както и да се намесва активно в художествените процеси чрез оригинални и запомнящи се проекти.

На 22 октомври 1928 г. с разпоредба на Столичния общински кмет ген. Владимир Вазов се създава музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Обособяването на картинна галерия е част от дейността на музея. Първоначално библиотеката и музеят се намират в несъществуваща днес сграда, близо до ъгъла на улиците Граф Игнатиев и Г. С. Раковски. През 1941 г. библиотеката, музеят, архивът и галерията са настанени в сграда на площад "Бански" No. 3. Там с художествената сбирка се урежда първата постоянна картинна галерия в България. През 1948 г. част от фонда на галерията е прехвърлен в новообразуваната Национална художествена галерия. Като самостоятелна институция СГХГ се обособява през 1952 г. През 1973 г. й е предоставена сградата на бившето градско казино на ул. "Гурко" No. 1. Официалното откриване на експозицията е през 1977 г.