Сливен е едно от на й-старите селища в Европа. В него живеят 100 000 души. Красивите природни дадености,минералните бани и многобройните културно-исторически паметници са важна част от големите потенциални възможности на Сливен в областта на международния туризъм.

-

В една от най-старите сливенски махали "Кафтанджийска", през първата четвърт на XIX в. неизвестни тревненски майстори, сътворяват по поръка на сливенския търговец на аби и шаяци, дядо Бою, симетрична къща, която е един от най-ценните архитектурни паметници от епохата на Възраждането.Дядо Боювата къща е строена в 1813 г. Намира се в дъното на просторен двор, застлан с калдаръм в разнообразни симетрични фигури. Еднораменна дървена стълба отвежда на открития хает, където са стаите, свързани помежду си с комшолуци.С много усет за красота и романтика са подредени стаите. Те са застлани с красиви над сто годишни килими на "фурчула" и шарени черги на фигури.

По полиците са наредени лъскави сахани и писани цариградски чинии. Голям дървен юклюк в кухнята побира цялата домакинска посуда-медни сахани, гювечи, тигани, ибрици, гюмчета, най-разнообразни по форма тенджери.

Модерната за времето живописна алафранга, придава особен уют в моминската стая, от която се влиза в банята, символ за чистотата на възрожденския дом и на неговите обитатели.

В сегашния си вид, къщата и дворът са разделени от зид, с който се оформят две къщи- дядо Боювата, известна още като къщата на Паткоолу и Арнауткина къща.

През 1963 г. дядо Боювата къща е превърната в музей, в който е открита експозиция, пресъздаваща уредбата и уюта на сливенския занаятчийски дом от XIX в.