София е столица и най-големия град в България.

50 000

Националният етнографки музей се помещава в бившия царски дворец, значима сграда в центъра на София от края на ХІХ в. – паметник на културата. Североизточното крило на царския дворец, където се намират изложбените зали, е построено между 1894 и 1895 г. Дизайнът е на австриеца Фридрих Грюнангер (1856-1929), придворен архитект на цар Фердинанд.

Музейните колекции са организирани около няколко основни теми: облекло, златарство, медни произведения, земеделие, дърворезба, домашни занаяти, керамика, тъкани и бродерии, килими, ритуални обекти, чуждестранно изкуство и др. През последните 15 години музеят е показал, самостоятелно или съвместно с други музеи, повече от 50 експозиции в страната и чужбина.

През 1892 г. в София се създава Народният музей, един от основните отдели на който е e тнографският. През 1906 г. етнографският отдел се отделя като самостоятелен под названието Народен етнографски музей (НЕМ). Изграден по образец на западноевропейските музеи, още през 20-те години на ХХ в. НЕМ е сочен за един от най-богатите музеи на Балканите.През 1947 г. към Българска академия на науките се основава Институт по народоука, който през 1949 г. се обединява със съществуващия Народен етнографски музей. Така се поставя началото на Етнографския институт с музей при БАН. От 1969 г. музеят има статут на Национален етнографски музей.

Музейната колекция днес съдържа повече от 50000 експоната, събрани от териториите, обитавани от българите в периода от средата на 17 до средата на 20 в. Основната дейност на музея е насочена към събирането, запазването и представянето на етно-културното наследство на българите и другите етноси, които обитават българските земи.