Музейното дело в град Ловеч води началото си от 10. 02. 1895 г. Тогава към Ловешкото читалище "Наука" се открива музейна сбирка с 570 експоната- дарение от гражданите. В резултат от упоритата събирателска работа на няколко поколения музейни работници днес във фондохранилищата на Исторически музей- Ловеч, се съхраняват над 60 000 експоната. Хронологично и тематично те са разпределени в 4 отдела- "Археология", "История на България ХV-ХІХ век", "Етнография" и "Нова и най-нова история на България". В музея работи и лаборатория за реставрация и консервация.
Най-ранните материали от фонда на отдел "Археология" са от праисторическата епоха и са намерени по течението на река Осъм в пещерите Табашка, Васил Левски и Деветашка.Около една пета от най-представителните паметници на тракийското изкуство са открити в Ловешко (Летница, Луковит, Радювене, Александрово, Торос и други). Античните извори споменават за пьрви пьт за съществуването на пътна станция и селище Мелта на територията на града през римската епоха (ІV в.). Крепостта Ловеч играе значима роля в държавнополитическия и духовен живот на Второто Българско царство.
Във фонда на отдел "История на България ХV-ХІХ век" се съхраняват писмени и веществени паметници за стопанската, политическа и културна история на Ловеч и региона през Средновековието и Възраждането. Ценно богатство е колекцията от средновековни и възрожденски ръкописи и старопечатни книги. Фактът, че градът е избран от Васил Левски- Апостолът на българската свобода, за център- революционна столица, предопределя основната насока на събирателската и проучвателска работа в отдела. Акцентът пада върху участието и ролята на Ловеч и ловчанци в борбите против османското владичестово за възстановяване на българската държава. В тази връзка на 19. 02. 1954 г. се открива музеят "Васил Левски".
На 10. 05. 1931 г. в село Къкрина се открива музеят "Къкринско ханче", който от 19. 02. 1956 г. има статут на филиал към Исторически музей- Ловеч.
Отдел "Нова и най-нова история на България" обхваща периода от Освобождението на България 1878 г. до наши дни. В неговия фонд се съхраняват експонати, снимки и документи на политици от национално и местно значение, на български учени, родени в Ловеч, между които осем професори- основоположници на българската наука. Основно място във фонда заемат експонатите, отразяващи участието на 34-ти пехотен Троянски полк във войните за национално обединение. Отделът притежава и богати колекции от материали, свързани с Втората световна война, бригадирското движение 1946-1948 г., колективизацията на селското стопанство и индустриализацията на региона. Специално място е отделено на първия български космонавт Георги Иванов- роден в Ловеч.
Отдел "Етнография" събира, съхранява и показва етнографското богатство на Ловеч и региона. Двете етнографски експозиции представят една малка част от фонда на отдела, който съдържа хиляди експонати- икони, типични за региона носии и тъкани, накити, мебели,занаятчийски инструменти и др.
Исторически музей- Ловеч, издава свои Известия, включващи статии на работещите в него специалисти по проучваните от тях проблеми:
• "Известия на Исторически музей- Ловеч" т. І, Ловеч, 1995 г.; т. ІІ, Ловеч, 1996 г.; т. ІІІ, Ловеч, 1998 г.; т. ІV, Ловеч, 1999 г.; т. V, Ловеч, 2000 г.; т. VІ- под печат
• Библиотека "Съкровищница"- фототипни издания
- кн. 1 Феликс Каниц, "Град Ловеч от основаванието му до освобождението му", Ловеч, 1902 г.
- кн. 2 "Ловчанската кухня преди 106 години (готварски рецепти)", Ловеч, 1999 г.
- кн. 3 Параскев Стоянов, "Град Ловеч като център на българския централен революционен комитет, столица на поборника Тодор С. Кирков", Ловеч, 1901 г.
|
