Кюстендил е град с двехилядолетна традиция и седемхилядна история. Със целебните си минерални извори предлага отлични условия за лечение и почивка.Богат е на забележителности от античността до наши дни- a нтични терми II-III в., крепост "Хисарлъка", Пиргова кула, джамийте "Фатих Мехмед" и "Ахмед бей". На 20 км е Осоговската местност "Три буки" с модерен хотел и развита спортна и ски база.

над 800

Постоянна археологическа експозиция е уредена в зала "Асклепий" в двора на историческия музей. Представените материали и техния широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на района и да се потопи в многовековните пластове на времето от VII-VI хил. пр.хр. до XIV в. Сред експонатите в раздел "Праистория" са най-ранните за сега познати от територията на България керамични съдове, разнообразна зооморфна и антропоморфна пластика и уникалният модел на пещ с лунен календар, считан за най-ранният познат в Европа. В раздел “Античност” предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII-VI в. пр. хр.), накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжие. От римска Пауталия са показани керамика, апликации към колесници, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра и др. Експонирана е подова мозайка от римска перистилна сграда с изображение на Херакъл.Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, накити, оръдия на труда и др.

Първоначално е открит като училищен музей-първият в Югозападна България и третият в страната. Втори музей започва да функционира от 1908 г. към читалище "Братство". От 1944 г. той прераства в градски с галерия, а от 1960 г. е Окръжен исторически музей. На 28 юли 2000 г. е преобразуван в Регионален исторически музей със седалище гр. Кюстендил и осъщестява културно-просветна дейност на територията на областите Кюстендил, Перник и Благоевград. От 1992 г. носи името на големия български учен Йордан Иванов.Сред първите изследователи на града са чешкият историк Константин Иречек-"Пътувания из България", Йордан Иванов- "Епископиите Брегалница и Велбъжд през средните векове", "Св. Иван Рилски и неговия манастир", Ефрем Каранов- "Няколко думи за Кадин мост"; "Румена Войвода" и др. Мащабните археологически проучвания на региона започват през 1906 г. Научни изследвания свързани с историята на региона се издават в "Известия на исторически музей Кюстендил". Първи том излиза през 1989 г., през 2006 г. излезе т.11. От 1999 г. музеят издава ежегоден вестник . Организира археологически и международни конференции.