Кюстендил е град с двехилядолетна традиция и седемхилядна история. Със целебните си минерални извори предлага отлични условия за лечение и почивка.Богат е на забележителности от античността до наши дни- a нтични терми II-III в., крепост "Хисарлъка", Пиргова кула, джамийте "Фатих Мехмед" и "Ахмед бей". На 20 км е Осоговската местност "Три буки" с модерен хотел и развита спортна и ски база.

над 100

Експозицията в къщата-музей показва наредба на градския дом на по-заможната част от интелигенцията в града: голям представителен салон с възрожденски мебели за посрещане на гости; спално помещение; кухня с трапезария и малък салон за следобедни гостувания.

В двете стаи (североизточната и югоизточната), където се е помещавал щаба на руския отряд, начело на който стояли генерал-майор Майендорф, полковник Ертел, подполковник Задерновски, мебелировката е вносна от 30-те години на 20 век. По време на престоя си в Кюстендил полковник Виктор Иванович Ертел е обитавал североизточната стая на къщата, позната като "кабинета на Ертел". В дневната е камината наречена "джамал", която е отоплявала и малкия салон за гости. На огнището в кухнята са изложени автентични съдове изработени от бай Христо Казанджията - котел, гюм за вода, джезве за кафе и хаван с чукало.

Възраждането. Построена е през 1874 г. и е принадлежала на Христо Лазов Казанджията, първомайстор от кюстендилския еснаф и виден радетел на българската църковна община в града. Разположена е в центъра на старата кюстендилска махала "Лозенец" (Баглък), която е била населявана предимно от заможни българи-родолюбци. След реставрацията й по проект на архитект Васил Слокоски е приспособена за музей, където е поместена музейната експозиция "Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 начаялото на 20 век".

Къщата има и своето историческо значение за града. В две от стаите, където се е помещавал щаба на IV улански Харковски полк освободил града на 30 януари 1878 г. от османците, експозицийте пресъздават работната атмосфера на неговите военноначалници. Архитектурния ансамбъл на емфиеджиевата къща има П-образен план, в две части-жилищна и стопанска, към които има съответни дворни пространства оградени с масивни каменни зидове. Сградата е едноетажна с полувкопани зимници. Жилищният тракт е симетрична възрожденска къща- пловдивски тип.