Експозицията отразява социално-икономическото развитие и постиженията в областта на просветата и културата на населението от района и града през Възраждането. Акцентира се на подема в развитието на занаяти като абаджийство, терзийство, мутафчийство, грънчарство, медникарство и особено върху постиженията на местните дърворезбари и златари. Представените женски накити- обеци, наушници, пръстени, елементи за невестенски венец, прочелници от втората половина на XVIII в., богато украсени с гранули, висулки, седеф, емайл и цветни стъкълца са доказателство за естетическите виждания на златарите от региона.
Показан е домашния бит, народни носии и произведения на тъканната домашна техника. Вниманието привлича и иконната сбирка на музея. Преобладават творбите на майстори от Трявна, Дебърско и "Школата на триптиците".
На основата на богат документален и веществен материал се проследява подготовката и развоя на най-голямото въстание в България до първата половина на XIX в., въстанието от 1850 г. с център Белоградчик. Маркирани са и събитията, свързани с освобождението на Белоградчик от Османско владичество (25. 02. 1878 г.) и тези със сръбско-българската война от 1885 г. |
